Д-р Георги Савов, невролог: При тежък дефицит на витамин В12 се развива т. нар. молекулярна миалоза
Д-р Георги Савов, невролог и отоноврелог, в изявление за предаването " Здравето на фокус " на Радио " Фокус " .
Загуба на равновесие, звук в ушите, световъртеж - това са част от признаците, които в един или различен миг всеки от нас е изпитвал.
Кога, обаче, положението ни изисква да се обърнем към доктор и какъв експерт да търсим?
Гостува ни неврологът и отоневролог Георги Савов, за който споделят, че " стопира светът да се върти пред очите ни “, а местата и хората заемат своето естествено място.
Д-р Савов, какво тъкмо лекува отоневрологът?
Отоневрологът се занимава с диагностика на нарушаванията на равновесието и световъртежите. Отоневрологията е междинна компетентност сред неврологията и уши, нос, гърло, защото главният орган - вестибуларният уред, е ситуиран във вътрешното ухо. Това е орган, който се учи и в специалността УНГ, и от неврологията. Отоневрологът е доктор, който е специализирал тясно в болесттите на вътрешното ухо.
Какви са най-честите аргументи за появяването на световъртеж, за какво внезапно стартират да се въртят предметите и хората пред очите ни, а да речем до през вчерашния ден нищо ни е нямало?
Разбира се, има разнообразни теории и хипотези, само че в действителност чистият механизъм, по който поражда световъртежът, е, когато се получи дисбаланс в информацията, която постъпва в мозъка от вестибуларния уред, зрението и кинестетичният ни нюх, т.е., дали сме стъпили на твърдо, на меко, дали подът под нас е преносим, дали е имобилен, дали се движи. Нашите вестибуларни рецептори улавят придвижването, нашето зрение пък вижда дали се преместваме по отношение на пространството или пространството се реалокира по отношение на нас. Когато има някакъв дисбаланс в информацията, която идва в мозъка, ние субективно го усещаме като световъртеж.
Това може да се дължи на заболяване, само че може да бъде напълно физиологично.
Ако по класическите образци стоим в една дребна кола на кръстовището, спрял до нас огромен рейс се реалокира в нашето зрително поле. Нашето зрение улавя някакво придвижване, само че нашите рецептори в тялото и във вестибуларния уред не подават такава информация и ние за миг се усещаме нестабилни, замаяни.
Ако всекидневно в нашето всекидневие вървим по пода, само че в един миг застанем на огромна височина на някоя доста висока кула или на ръба на някоя доста висока канара, нашето зрение вижда, че подът е няколко стотин метра под нас, ние не усещаме придвижване, само че отново изпитваме боязън и световъртеж.
Ако стартираме да се въртим към себе си и създадем 50 или 20 завъртания, ние подтикваме секторите във вестибуларния уред, откакто спрем, зрението демонстрира, че сме спрели придвижването, само че мозъкът стартира да изпитва световъртеж. Та всички тези физиологични положения са световъртеж, които не са болести.
Какви са аргументите за болесттите на вестибуларния уред?
Има разнообразни аргументи за чувство на световъртеж и за неустойчивост. Статистически към половината от аргументите за световъртеж са във вътрешното ухо.
От останалите 50% към 30% се дължат на някакви разстройства в нервната система и мозъка - увреждане на централната нервна система. Около 20% са аргументи отвън мозъка и вътрешното ухо. Например, това могат да бъдат разнообразни ендокринни и други болести на вътрешните органи, анемии, в това число и психогенни положения, т.е. неща отвън вътрешното ухо и вестибуларния уред.
Има ли рискова категория хора, които са предразположени към подобно положение?
По принцип на всеки човек в живота може да се случи епизод на световъртеж. Причините за световъртеж от вътрешното ухо, отново по този начин изредени чисто статистически, преди всичко са така наречен незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж. Това е положение, при което дребни кристалчета се откъсват от гравитационните рецептори на вестибуларния уред и попадат в ъгловите му рецептори. Тогава се появяват къси световъртежи при избрани придвижвания на главата. Това са положения, които зачестяват с възрастта, защото с годините стартират вегетативни промени във вътрешното ухо. Каквото и да вършим, остарявайки, рискът от световъртежи е малко по-голям. От друга страна при някои от инфекциозните заболявания непосредствено или косвено може да бъде наранено вътрешното ухо и да се развият така наречен вестибуларни невролити. Това са положения с продължителни световъртежи, траещи по няколко дни, че и повече, с постепенно възстановяване в рамките на седмици и месеци. Тоест различен рисков фактор са инфекциозните болести, само че ние не можем да се предпазим постоянно от тях. Трети рисков фактор могат да бъдат някои специалности, които са свързани от една страна с обездвижване, въпреки това с работа в продължителна неуместна позиция на главата. Факторите са доста.
Вие казахте, че има положения, при които е обикновено всеки човек да изпитва световъртеж, без обезателно това да значи диагноза. Но въпреки всичко, ние като пациенти по какъв начин да създадем разграничаване, по кое време би трябвало да потърсим лекарска помощ?
По принцип, в случай че възникне импровизиран световъртеж, непровокиран от нищо, чувство за неустойчивост или за въртене в пространството и на пространството към нас, това е обезпокоително положение. Когато е тежко, то е обвързвано и с спомагателна вегетативна симптоматика - пребледняване, гадене, повръщане. Естествено, в такава обстановка човек би трябвало да потърси помощ. Ако е доста зле, би трябвало да потърси неотложна помощ или да се срещне с персоналния си доктор. Така че, когато се появи импровизиран световъртеж, човек би трябвало да отиде на доктор. Когато се появят позиционни световъртежи, за които говорихме доскоро - при лягане, при превръщане в леглото, при изправяне, тогава също би трябвало да се консултира с доктор, само че по-скоро би трябвало да се насочи към отоневролог. Лечението е елементарно, само че е профилирано. Като цяло, когато има по-изразени недоволства, би трябвало да потърси помощ, могат да бъдат безобидни неща, само че могат да бъдат и съществени.
Така наречените шипове във врата постоянно са упреквани за главоболие и световъртеж. Могат ли в действителност да бъдат причина за това положение?
Шиповете във врата доста рядко могат да бъдат причина за същинско вестибуларно увреждане. Но продължителната неуместна позиция на главата наведена над монитора или над екрана на телефона, освен до главоболие, тя довежда до болки и напрежение в шийната мускулатура, което съчетано и с някои вестибуларни дисфункции, води и до доста изразена замаяност. Но шипове, които да предизвикват световъртеж - да, не е невероятно, но е извънредно рядко положение. Задната част на мозъка се кръвоснабдява от така наречен вертебрални артерии. Когато с годините се развият тежки дегенеративни промени във врата по-функционално непокътнатата артерия, в случай че се притиска в някаква позиция на главата, това може да довежда до прояви на същински вестибуларен световъртеж, заради понижено кръвоснабдяване на задната част на мозъка. Но отново дублирам, това са извънредно редки обстановки. Когато човек има световъртеж, да му създадем една фотография на врата и да кажем - ето имаш шипове и поради това ти се върти свят, е безусловно несериозно и непрофесионално. Шиповете са най-рядката причина за световъртеж.
От друга страна пък доста постоянно, когато по принцип имаме главоболие и се усещаме леко замаяни, в случай че се направи малко гимнастика на врата, се понижава чувството за замаяност, както и главоболието, несъмнено. Но в тази обстановка не става въпрос за някакво същинско вестибуларно увреждане.
Ние пациентите постоянно обичаме да си слагаме диагнози, въз основата на нещо прочетено в интернет, на споделено с другар и надлежно да си предписваме лекуване. Прибягваме до билки, витамини, добавки. Подобно лекуване може ли да ни помогне да се почувстваме по-добре?
Слава Богу, доста от вестибуларните нарушавания имат податливост да самооздравяват. Много пъти се случва, когато човек изпитва световъртеж, да взема някакви билки, само че той по този начин или другояче след няколко дни оздравява. Смята, че е от билките или от това, което е прочел в интернет. Но популярност Богу множеството вестибуларни болести са склонни към самоограничаване и самолечение, тъй че не е толкоз ужасно. Аз постоянно споделям, в кръга на шегата, колкото повече хората четат, толкоз повече пациенти имаме при нас. Или пък доста младежи четат и търсят в себе си признаци на страшни болести - стартира едно безспирно циркулиране на прегледи и на купища проучвания. Трябва да има сдържаност в тези неща.
За страдание, нашата здравна система не е, както би трябвало да бъде: човек да отиде, да получи в точния момент способена помощ от персоналния доктор, който да му каже, това е съществено или това не е съществено. Така или да се спрат нещата, или да се потърси най-краткият път до специалиста. Но това не е единствено в нашата здравна система, по този начин е в доста европейски страни. Българи, които живеят там, идват понякога на прегледи при мен и споделят за другите здравни системи. За страдание, на никое място не е реализирано напълно скоростно слагане на диагноза и вярно лекуване.
Движението и храненето имат ли отношение към световъртежа, загубата на равновесие?
Разбира се, колкото повече се движим, толкоз по-добре за нашия вестибуларен уред. Вестибуларният уред в действителност е един рецептор за придвижване, когато не го подтикваме задоволително, той стартира да не работи както би трябвало. Както и след увреждане на вестибуларният уред, положителното лекуване е доста придвижване. Това е неточност на доста пациенти, пък и на доста лекари, които при вестибуларни увреждания предлагат на пациентите да лимитират придвижванията. Пациентите също от своя страна, откакто са имали някакъв вестибуларен проблем, стартират да лимитират придвижванията, с цел да не предизвикат признаци, а това забавя възобновяване. Като цяло, колкото повече се движим, колкото повече спортуваме, изключително бързите спортове, в които има повече придвижване на главата и погледа, толкоз по-добре за нашия вестибуларен уред.
Храненето несъмнено, в случай че човек е сдържан, няма някакви ограничавания. Едностранното хранене, със прецизно спазване на безмесна диета, да вземем за пример, би могла да докара до недостиг на някои витамини. Липсата на тези витамини в организма се отразява на нервната система и това довежда до нарушаване на походката с неустойчивост, общо чувство за замаяност, без единствено по себе си да провокира някакво вестибуларно заболяване, само че нормално провокира замаяност и неустойчивост.
Дефицитът на витамин D при доста хора е причина за тези къси световъртежи - пароксизмални позиционни световъртежи при лягане, изправяне, превръщане.
Месото нормално го свързваме с витамин В12, той има ли отношение към това положение?
Дефицитът на витамин В12 може да бъде сериозна причина за нарушаване на равновесието и за замаяност. Не за мощни световъртежи, такива при които всичко се върти нанякъде, само че за чувство за замайване и за нарушаване на равновесието. При някои хора дефицитът на витамин D довежда до тежки увреждания на избрани елементи на гръбначния мозък, и на дребния мозък. Тези елементи на гръбначния мозък са свързани с възприемането на усета в краката.
Хора с тежък недостиг на витамин В12 развиват така наречен молекулярна миалоза, те нямат добър нюх и когато си затворят очите, стават извънредно нестабилни, защото разчитат единствено на зрението, с цел да пазят някакво равновесие. Дефицитът на витамин В12 рядко се случва при хора, които са вегетарианци и не одобряват месо, той по-скоро се развива, когато има някакви хронични стомашни проблеми, довеждащи до нарушена резорбция на витамина. Повечето хора, които са вегетарианци, одобряват в допълнение добавки, съдържащи витамини, тъй че това е рядка причина за неврологични увреждания.
Длъжник ли е българският доктор на пациентите, пък и освен българският, за постоянното проучване на витамините в тялото?
При нас постоянно се постанова да се изследват витамини, пък и в последните години по този начин има някаква мода, пациентите всеобщо си изследват витамините. Може би персоналните лекари не предлагат постоянно и рутинно, защото Здравната каса не поема тези проучвания, те са си платени за пациентите, може би от тази позиция. Но в последните повече от 10 години, витамин В12 си е един от маркерите, които би трябвало да изследваме, когато има нарушаване в равновесието.
Доколко е правилно, че тъкмо витамин В12 не би трябвало да си го самоназначаваме, защото може да има отрицателни последици?
При деца може да има проблеми, при бременни също. Когато има недостиг на витамин В12, той обезателно би трябвало да се възвърне. Когато няма недостиг, не е нужно и не е потребно да се приема В12.
Счита се, че В12 е противопоказан при онкологични болести, защото може да подтиква разрастването на неопластичните кафези. Но даже и в тези ситуации, в случай че има потвърден тежък недостиг на витамин В12, е редно да се възвърне.
При хипервитаминоза с В12 страничните резултати общо взето са безобидни - зачервяване на кожата и акне. При здрави възрастни хора няма някакви съществени последствия от банкет на по-големи дози на витамин В12.
И въпреки всичко, най-добре е да се консултираме с доктор, преди да предприемем, каквото и да било, обвързвано с приема на В12.
Най-малкото би трябвало да се изследва серумното равнище и да се види дали има потребност да се прибавя В12. Когато човек го изследва, е редно да се съветва с доктор, на който има доверие: да се дефинира належащо ли е, в каква доза и по какъв начин да се приема - през устата или мускулно. Когато казусът е в резорбцията на В12 в стомаха, даването на В12 през устата не е доста рационално, защото той отново не се усвоява. За да се резорбира, е належащо да се отделя протеин от стомашната лигавица. Когато този протеин не се отделя, поради хронични стомашни проблеми, в някаква степен е неправилен приемът на В12 през устата. Тогава би трябвало да се прави мускулно. Но всичко това кардинално би трябвало да се прави със знанието и съвета на доктор.
В оптималния случай на вярно сложена диагноза и лекуване на признаци, свързани със световъртежа, какъв брой дълго може да продължи лекуването? Кога да чакаме резултат?
Зависи от вестибуларното заболяване. Не можем да ги сложим всички в една повърхност.
Някои световъртежи се лекуват безусловно с 1-2 извършения. Това са тези, които се дължат на така наречен незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж.
Други възпалителни заболявания на вестибуларния уред, които всекидневно имат остра фаза, се лекуват от време на време с инжекционни лекарства. След това се продължава с лекарства плюс някои извършения и вестибуларна рехабилитация. В този случай всекидневно лекуването се организира от порядъка на месец до три месеца.
Има пристъпни болести на вестибуларния уред, които протичат с рецесии. Когато тези рецесии са чести, вършим профилактика в течение на половин или една година.
Има и хронични вестибуларни болести, при които непрестанно би трябвало да даваме някакъв медикамент или непрестанно да организираме някакъв вид вестибуларна рехабилитация.
Росица АНГЕЛОВА
Загуба на равновесие, звук в ушите, световъртеж - това са част от признаците, които в един или различен миг всеки от нас е изпитвал.
Кога, обаче, положението ни изисква да се обърнем към доктор и какъв експерт да търсим?
Гостува ни неврологът и отоневролог Георги Савов, за който споделят, че " стопира светът да се върти пред очите ни “, а местата и хората заемат своето естествено място.
Д-р Савов, какво тъкмо лекува отоневрологът?
Отоневрологът се занимава с диагностика на нарушаванията на равновесието и световъртежите. Отоневрологията е междинна компетентност сред неврологията и уши, нос, гърло, защото главният орган - вестибуларният уред, е ситуиран във вътрешното ухо. Това е орган, който се учи и в специалността УНГ, и от неврологията. Отоневрологът е доктор, който е специализирал тясно в болесттите на вътрешното ухо.
Какви са най-честите аргументи за появяването на световъртеж, за какво внезапно стартират да се въртят предметите и хората пред очите ни, а да речем до през вчерашния ден нищо ни е нямало?
Разбира се, има разнообразни теории и хипотези, само че в действителност чистият механизъм, по който поражда световъртежът, е, когато се получи дисбаланс в информацията, която постъпва в мозъка от вестибуларния уред, зрението и кинестетичният ни нюх, т.е., дали сме стъпили на твърдо, на меко, дали подът под нас е преносим, дали е имобилен, дали се движи. Нашите вестибуларни рецептори улавят придвижването, нашето зрение пък вижда дали се преместваме по отношение на пространството или пространството се реалокира по отношение на нас. Когато има някакъв дисбаланс в информацията, която идва в мозъка, ние субективно го усещаме като световъртеж.
Това може да се дължи на заболяване, само че може да бъде напълно физиологично.
Ако по класическите образци стоим в една дребна кола на кръстовището, спрял до нас огромен рейс се реалокира в нашето зрително поле. Нашето зрение улавя някакво придвижване, само че нашите рецептори в тялото и във вестибуларния уред не подават такава информация и ние за миг се усещаме нестабилни, замаяни.
Ако всекидневно в нашето всекидневие вървим по пода, само че в един миг застанем на огромна височина на някоя доста висока кула или на ръба на някоя доста висока канара, нашето зрение вижда, че подът е няколко стотин метра под нас, ние не усещаме придвижване, само че отново изпитваме боязън и световъртеж.
Ако стартираме да се въртим към себе си и създадем 50 или 20 завъртания, ние подтикваме секторите във вестибуларния уред, откакто спрем, зрението демонстрира, че сме спрели придвижването, само че мозъкът стартира да изпитва световъртеж. Та всички тези физиологични положения са световъртеж, които не са болести.
Какви са аргументите за болесттите на вестибуларния уред?
Има разнообразни аргументи за чувство на световъртеж и за неустойчивост. Статистически към половината от аргументите за световъртеж са във вътрешното ухо.
От останалите 50% към 30% се дължат на някакви разстройства в нервната система и мозъка - увреждане на централната нервна система. Около 20% са аргументи отвън мозъка и вътрешното ухо. Например, това могат да бъдат разнообразни ендокринни и други болести на вътрешните органи, анемии, в това число и психогенни положения, т.е. неща отвън вътрешното ухо и вестибуларния уред.
Има ли рискова категория хора, които са предразположени към подобно положение?
По принцип на всеки човек в живота може да се случи епизод на световъртеж. Причините за световъртеж от вътрешното ухо, отново по този начин изредени чисто статистически, преди всичко са така наречен незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж. Това е положение, при което дребни кристалчета се откъсват от гравитационните рецептори на вестибуларния уред и попадат в ъгловите му рецептори. Тогава се появяват къси световъртежи при избрани придвижвания на главата. Това са положения, които зачестяват с възрастта, защото с годините стартират вегетативни промени във вътрешното ухо. Каквото и да вършим, остарявайки, рискът от световъртежи е малко по-голям. От друга страна при някои от инфекциозните заболявания непосредствено или косвено може да бъде наранено вътрешното ухо и да се развият така наречен вестибуларни невролити. Това са положения с продължителни световъртежи, траещи по няколко дни, че и повече, с постепенно възстановяване в рамките на седмици и месеци. Тоест различен рисков фактор са инфекциозните болести, само че ние не можем да се предпазим постоянно от тях. Трети рисков фактор могат да бъдат някои специалности, които са свързани от една страна с обездвижване, въпреки това с работа в продължителна неуместна позиция на главата. Факторите са доста.
Вие казахте, че има положения, при които е обикновено всеки човек да изпитва световъртеж, без обезателно това да значи диагноза. Но въпреки всичко, ние като пациенти по какъв начин да създадем разграничаване, по кое време би трябвало да потърсим лекарска помощ?
По принцип, в случай че възникне импровизиран световъртеж, непровокиран от нищо, чувство за неустойчивост или за въртене в пространството и на пространството към нас, това е обезпокоително положение. Когато е тежко, то е обвързвано и с спомагателна вегетативна симптоматика - пребледняване, гадене, повръщане. Естествено, в такава обстановка човек би трябвало да потърси помощ. Ако е доста зле, би трябвало да потърси неотложна помощ или да се срещне с персоналния си доктор. Така че, когато се появи импровизиран световъртеж, човек би трябвало да отиде на доктор. Когато се появят позиционни световъртежи, за които говорихме доскоро - при лягане, при превръщане в леглото, при изправяне, тогава също би трябвало да се консултира с доктор, само че по-скоро би трябвало да се насочи към отоневролог. Лечението е елементарно, само че е профилирано. Като цяло, когато има по-изразени недоволства, би трябвало да потърси помощ, могат да бъдат безобидни неща, само че могат да бъдат и съществени.
Така наречените шипове във врата постоянно са упреквани за главоболие и световъртеж. Могат ли в действителност да бъдат причина за това положение?
Шиповете във врата доста рядко могат да бъдат причина за същинско вестибуларно увреждане. Но продължителната неуместна позиция на главата наведена над монитора или над екрана на телефона, освен до главоболие, тя довежда до болки и напрежение в шийната мускулатура, което съчетано и с някои вестибуларни дисфункции, води и до доста изразена замаяност. Но шипове, които да предизвикват световъртеж - да, не е невероятно, но е извънредно рядко положение. Задната част на мозъка се кръвоснабдява от така наречен вертебрални артерии. Когато с годините се развият тежки дегенеративни промени във врата по-функционално непокътнатата артерия, в случай че се притиска в някаква позиция на главата, това може да довежда до прояви на същински вестибуларен световъртеж, заради понижено кръвоснабдяване на задната част на мозъка. Но отново дублирам, това са извънредно редки обстановки. Когато човек има световъртеж, да му създадем една фотография на врата и да кажем - ето имаш шипове и поради това ти се върти свят, е безусловно несериозно и непрофесионално. Шиповете са най-рядката причина за световъртеж.
От друга страна пък доста постоянно, когато по принцип имаме главоболие и се усещаме леко замаяни, в случай че се направи малко гимнастика на врата, се понижава чувството за замаяност, както и главоболието, несъмнено. Но в тази обстановка не става въпрос за някакво същинско вестибуларно увреждане.
Ние пациентите постоянно обичаме да си слагаме диагнози, въз основата на нещо прочетено в интернет, на споделено с другар и надлежно да си предписваме лекуване. Прибягваме до билки, витамини, добавки. Подобно лекуване може ли да ни помогне да се почувстваме по-добре?
Слава Богу, доста от вестибуларните нарушавания имат податливост да самооздравяват. Много пъти се случва, когато човек изпитва световъртеж, да взема някакви билки, само че той по този начин или другояче след няколко дни оздравява. Смята, че е от билките или от това, което е прочел в интернет. Но популярност Богу множеството вестибуларни болести са склонни към самоограничаване и самолечение, тъй че не е толкоз ужасно. Аз постоянно споделям, в кръга на шегата, колкото повече хората четат, толкоз повече пациенти имаме при нас. Или пък доста младежи четат и търсят в себе си признаци на страшни болести - стартира едно безспирно циркулиране на прегледи и на купища проучвания. Трябва да има сдържаност в тези неща.
За страдание, нашата здравна система не е, както би трябвало да бъде: човек да отиде, да получи в точния момент способена помощ от персоналния доктор, който да му каже, това е съществено или това не е съществено. Така или да се спрат нещата, или да се потърси най-краткият път до специалиста. Но това не е единствено в нашата здравна система, по този начин е в доста европейски страни. Българи, които живеят там, идват понякога на прегледи при мен и споделят за другите здравни системи. За страдание, на никое място не е реализирано напълно скоростно слагане на диагноза и вярно лекуване.
Движението и храненето имат ли отношение към световъртежа, загубата на равновесие?
Разбира се, колкото повече се движим, толкоз по-добре за нашия вестибуларен уред. Вестибуларният уред в действителност е един рецептор за придвижване, когато не го подтикваме задоволително, той стартира да не работи както би трябвало. Както и след увреждане на вестибуларният уред, положителното лекуване е доста придвижване. Това е неточност на доста пациенти, пък и на доста лекари, които при вестибуларни увреждания предлагат на пациентите да лимитират придвижванията. Пациентите също от своя страна, откакто са имали някакъв вестибуларен проблем, стартират да лимитират придвижванията, с цел да не предизвикат признаци, а това забавя възобновяване. Като цяло, колкото повече се движим, колкото повече спортуваме, изключително бързите спортове, в които има повече придвижване на главата и погледа, толкоз по-добре за нашия вестибуларен уред.
Храненето несъмнено, в случай че човек е сдържан, няма някакви ограничавания. Едностранното хранене, със прецизно спазване на безмесна диета, да вземем за пример, би могла да докара до недостиг на някои витамини. Липсата на тези витамини в организма се отразява на нервната система и това довежда до нарушаване на походката с неустойчивост, общо чувство за замаяност, без единствено по себе си да провокира някакво вестибуларно заболяване, само че нормално провокира замаяност и неустойчивост.
Дефицитът на витамин D при доста хора е причина за тези къси световъртежи - пароксизмални позиционни световъртежи при лягане, изправяне, превръщане.
Месото нормално го свързваме с витамин В12, той има ли отношение към това положение?
Дефицитът на витамин В12 може да бъде сериозна причина за нарушаване на равновесието и за замаяност. Не за мощни световъртежи, такива при които всичко се върти нанякъде, само че за чувство за замайване и за нарушаване на равновесието. При някои хора дефицитът на витамин D довежда до тежки увреждания на избрани елементи на гръбначния мозък, и на дребния мозък. Тези елементи на гръбначния мозък са свързани с възприемането на усета в краката.
Хора с тежък недостиг на витамин В12 развиват така наречен молекулярна миалоза, те нямат добър нюх и когато си затворят очите, стават извънредно нестабилни, защото разчитат единствено на зрението, с цел да пазят някакво равновесие. Дефицитът на витамин В12 рядко се случва при хора, които са вегетарианци и не одобряват месо, той по-скоро се развива, когато има някакви хронични стомашни проблеми, довеждащи до нарушена резорбция на витамина. Повечето хора, които са вегетарианци, одобряват в допълнение добавки, съдържащи витамини, тъй че това е рядка причина за неврологични увреждания.
Длъжник ли е българският доктор на пациентите, пък и освен българският, за постоянното проучване на витамините в тялото?
При нас постоянно се постанова да се изследват витамини, пък и в последните години по този начин има някаква мода, пациентите всеобщо си изследват витамините. Може би персоналните лекари не предлагат постоянно и рутинно, защото Здравната каса не поема тези проучвания, те са си платени за пациентите, може би от тази позиция. Но в последните повече от 10 години, витамин В12 си е един от маркерите, които би трябвало да изследваме, когато има нарушаване в равновесието.
Доколко е правилно, че тъкмо витамин В12 не би трябвало да си го самоназначаваме, защото може да има отрицателни последици?
При деца може да има проблеми, при бременни също. Когато има недостиг на витамин В12, той обезателно би трябвало да се възвърне. Когато няма недостиг, не е нужно и не е потребно да се приема В12.
Счита се, че В12 е противопоказан при онкологични болести, защото може да подтиква разрастването на неопластичните кафези. Но даже и в тези ситуации, в случай че има потвърден тежък недостиг на витамин В12, е редно да се възвърне.
При хипервитаминоза с В12 страничните резултати общо взето са безобидни - зачервяване на кожата и акне. При здрави възрастни хора няма някакви съществени последствия от банкет на по-големи дози на витамин В12.
И въпреки всичко, най-добре е да се консултираме с доктор, преди да предприемем, каквото и да било, обвързвано с приема на В12.
Най-малкото би трябвало да се изследва серумното равнище и да се види дали има потребност да се прибавя В12. Когато човек го изследва, е редно да се съветва с доктор, на който има доверие: да се дефинира належащо ли е, в каква доза и по какъв начин да се приема - през устата или мускулно. Когато казусът е в резорбцията на В12 в стомаха, даването на В12 през устата не е доста рационално, защото той отново не се усвоява. За да се резорбира, е належащо да се отделя протеин от стомашната лигавица. Когато този протеин не се отделя, поради хронични стомашни проблеми, в някаква степен е неправилен приемът на В12 през устата. Тогава би трябвало да се прави мускулно. Но всичко това кардинално би трябвало да се прави със знанието и съвета на доктор.
В оптималния случай на вярно сложена диагноза и лекуване на признаци, свързани със световъртежа, какъв брой дълго може да продължи лекуването? Кога да чакаме резултат?
Зависи от вестибуларното заболяване. Не можем да ги сложим всички в една повърхност.
Някои световъртежи се лекуват безусловно с 1-2 извършения. Това са тези, които се дължат на така наречен незлокачествен пароксизмален позиционен световъртеж.
Други възпалителни заболявания на вестибуларния уред, които всекидневно имат остра фаза, се лекуват от време на време с инжекционни лекарства. След това се продължава с лекарства плюс някои извършения и вестибуларна рехабилитация. В този случай всекидневно лекуването се организира от порядъка на месец до три месеца.
Има пристъпни болести на вестибуларния уред, които протичат с рецесии. Когато тези рецесии са чести, вършим профилактика в течение на половин или една година.
Има и хронични вестибуларни болести, при които непрестанно би трябвало да даваме някакъв медикамент или непрестанно да организираме някакъв вид вестибуларна рехабилитация.
Росица АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ